По време на лекция професорът вдигнал чашата си с вода и попитал:
– Колко мислите, че тежи тази чаша?
Студентите започнали да предполагат:

Притча за това как всичко, което се случва в живота ни, зависи от прозореца през който гледаме.

Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. Една сутрин жената поглеждайки през прозореца видяла съседката си, която простирала.
– Виж колко е мръсно прането й !– възмутено казала тя на съпруга си. Tой продължил да си чете вестника и не й обърнал внимание…

Една учителка решила да преподаде урок по щастие на своите ученици. Тя купила балони за всички деца в класа. Накарала ги да надуят и след това да напишат името си на балона, който държат. После им казала да ги пуснат да летят свободно из класната стая. Балоните се издигнали във въздуха и всеки поел в различна посока. Когато се разбъркали, учителката помолила децата всеки да намери балона със своето име.

За работещите по цял ден в седнало положение предлагаме комбинация от три асани, които неутрализират компресиращия ефект на гравитацията, възстановяват нормалния мускулен тонус, намаляват умората, облекчават болките в тялото, в гърба, в шията и раменете, премахват стагнацията и умората, причинени от липсата на достатъчно движение, подобряват цялостната храносмилателна функция.

Здравето на очите ни е изключително ценно. Предлагаме ви три лесни йогийски упражнения за очи, които са подходящи за всяка възраст, по всяко време на деня и са без противопоказания. Комбинацията от тези три упражнения е необходимият минимум, за да поддържаме очите си в добро здраве - дланополагане, гледане в кръг, гледане наблизо и надалече.

Възрастен вожд от племето чероки преподавал на внука си уроците от живота. Искал да научи детето, че постъпките и делата определят човека. Детето било малко и не разбирало всичко, затова вождът му разказал история, предавана от предците им: “В мен се води битка - страшна битка между два силни вълка…

Ставам сутринта.

Излизам от вкъщи.

На тротоара има яма.

Не я виждам

и падам в нея.

На следващия ден

излизам от вкъщи,

забравям, че на тротоара има яма,

и отново падам в нея.

Мъдрец и ученикът му седели пред портата на своя град и наблюдавали минаващите. Към тях се приближил пътешественик и попитал:
– Какви хора живеят в този град?
Мъдрецът му отговорил на въпроса с въпрос:
– А какви бяха хората в града, от който идваш?…

Попитали един ден стар отшелник:
- Как не ти омръзва да си сам през цялото време?
Той казал:
- Имам много неща за вършене: трябва да обуча два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да дресирам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв.

Една жена сънувала странен сън. Влиза в чисто нов магазин на пазара и вижда Господ зад щанда.
-Какво продавате тук? – изненадано попитала тя.
-Всичко, което сърцето ти пожелае. – отговорил Господ.

Ако мислиш „сразен съм“, сразен си.

Ако мислиш „не смея“, не смееш.

Ако казваш „бих искал“, но мислиш „не мога“,

просто няма как да успееш…

….Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от "сгрешените". Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра….

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;

…..

Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Възпитаници на престижен университет, които направили успешни кариери, посетили след години любимия си професор. От дума на дума започнали да споделят кой какво е постигнал, но повечето само се оплаквали от многобройните трудности и проблеми в живота си.

За силата на надеждата

В една стая четири свещи догаряли бавно.

- Аз съм Мирът - казала първата - но днес вече никой не ме цени, никой не се интересува от мен.

И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.

Втората свещ промълвила:

- Аз съм Вярата, но вече никой не ме тачи, никой не вярва в нищо и не се нуждае от мен.

Веднъж един човек сънувал странен сън. Ходел по пясъка на морския бряг, а до него вървял Господ. През цялото време пред него преминавали различни случки от живота му и след всяка от тях той забелязвал на пясъка два чифта следи – едните от неговите стъпки, а другите – от тези на Господ.

“Веднъж, по време на обучение, старият Учител казал на един от своите ученици:
– Разгледай добре тази стая и се опитай да забележиш всичко в нея, което има кафяв цвят.
Младежът се огледал – в стаята имало много кафяви предмети: дървените рамки на картините, диванът, корнизите на пердетата, чиновете…