Прана - жизнената сила

Във физическото ни тяло съществуват два вида енергия. Едната е известна като прана, а другата - като съзнание. Тези два енергийни потока захранват всеки орган в тялото. Съвременната физиология описва две части на нервната система – симпатиковата и парасимпатиковата, които са взаимно свързани и присъстват във всеки орган. По същия начин всеки орган се поддържа както от енергията на прана, така и от енергията на ума или съзнанието.

Прана не е дишането, въздуха или кислорода. В най-точния смисъл прана означава първичната жизнена сила.

Думата прана произлиза от санскритските срички „пра“ и „ан“. „пра“ означава „постоянно“, а „ан“ - „движение“. Или прана означава непрекъснато движение. Затова прана е енергията, която поддържа живота, топлината и жизнените функции на тялото.

Как се разпределя прана

Прана произхожда от пингала нади. Във фината структура, съответстваща на гръбначния стълб, йога описва три основни енергийни канала, наречени нади - ида, пингала и сушумна. Ида представлява менталната енергия, пингала - прана или праничната енергия, а сушумна - духовната енергия или духовното осъзнаване.

‍ ‍Пингала нади е главният канал, чрез който прана се разпределя в тялото. По пътя си пингала преминава през шест чакри и от всяка чакра праничната енергия се насочва към различните органи и системи. От свадхищхана чакра тя се разпределя към пикочно-половата система. Манипура чакра снабдява с прана храносмилателната система, анахата чакра – дихателната и сърдечно-съдовата система. От вишуддхи чакра прана се насочва към ушите, очите, носа и гърлото, а агя чакра е центърът, чрез който жизнената енергия достига до мозъка.

Прана - горивото на живота

Прана е реална енергийна субстанция, не философско понятие. Както съществуват радиоактивните и електромагнитните вълни, макар да не можем да ги видим, така и във физическото тяло съществуват пранични вълни и пранично поле.

Всеки човек притежава определено количество прана, което използва в ежедневния си живот. Когато количеството прана намалее, се появяват заболявания. Когато прана е в изобилие, целият организъм е в добро здраве. А ако човек разполага с излишък от прана, може да я предава на други хора с лечебна цел.

Всеки може да стимулира и увеличи количеството на прана чрез техниките на пранаяма. Мозъкът се нуждае от особено голямо количество прана, а медитацията изисква още по-голям приток на тази жизнена енергия. Ако мозъкът не получава достатъчно пранично „гориво“, умът става неспокоен, разсеян и неустойчив. Точно затова пранаяма предхожда медитацията.

Когато снабдяването на мозъка с прана е недостатъчно, могат да се появят нервно изтощение и психическа депресия. Тялото започва да изпотява, липсва устойчивост, умът става нестабилен и е изпълнен с негативни мисли. Човек трудно спи, не му се говори и не му се мисли. Това е сигнал, че мозъкът получава твърде малко количество прана.

Как се увеличава прана

Процесът на насочване и усвояване на прана е сложен - няколко нередовни практики по пранаяма не са достатъчни, за да изпратим автоматично големи количества прана към мозъка. Мозъкът е изключително фин инструмент и може да бъде подхранван единствено от фината форма на прана, а не от грубата й проява. Затова практиката на пранаяма има за цел постепенно да преобразува прана в по-фина енергия.

Само дълбокото дишане не е достатъчно, за да стимулира прана. То подобрява работата на дихателната система и кръвообращението, но въздействието му върху мозъка е ограничено. Научните изследвания показват, че единствено когато пранаяма се изпълнява с концентрация и осъзнаване,  настъпват съществени промени в мозъчните вълни и лимбичната система бива повлияна благотворно.

Осъзнато и неосъзнато дишане

Дишането е единственият процес в тялото, който може да бъде волеви (осъзнат) и неволеви (неосъзнат). Условно може да разделим мозъка на две части – преден (кортекс) и заден (продълговат) мозък. Задният мозък е инстинктивният мозък, който носи наследените първични модели на поведение. Предният мозък е седалището на съзнателното осъзнаване.

Когато дишаме без да осъзнаваме това, дишането се регистрира в продълговатия мозък, потокът на прана се регистрира там. Но когато станем напълно осъзнати за процеса на дишане и го наблюдаваме съзнателно и направляваме, дишането се регистрира в предния мозък. Съвременните изследвания показват, че осъзнатoто дишане променя мозъчната активност и оказва благоприятно влияние върху области, свързани с емоциите, концентрацията и саморегулацията. Чрез обикновеното несъзнателно дишане организмът получава достатъчно прана, за да поддържа жизнените си функции, но това не е достатъчно, за да се снабди мозъкът с количеството прана, необходимо за неговото развитие, еволюция и пробуждане на неговия потенциал.

Как насочваме прана към мозъка

За да се подобри функционирането на мозъка, да се развият спящите му способности и да се подпомогне еволюцията му, не е достатъчно да разчитаме на начина, по който сме дишали досега – необходими са практики на пранаяма.

При практикуването на пранаяма прана се активира в долната част на тялото, но е необходимо тя да бъде насочена нагоре. За тази цел трябва да се създаде сила, която да придвижи праничната енергия по гръбначния стълб към мозъка.

Бандхи

Съчетаването на пранаяма с определени бандхи подпомага насочването на прана към мозъка. Трите основни бандхи, използвани в пранаяма, са джаландхара бандха, уддияна бандха и мула бандха. Те създават своеобразна „изтласкваща сила“.

Първо чрез пранаяма се създава и натрупва прана в долната част на тялото. След това, за да бъде насочена към мозъка, се прилагат мула бандха, уддияна бандха и джаландхара бандха. Мула бандха представлява съкращаване на мускулите на перинеума, уддияна бандха - прибиране на коремната стена, а джаландхара бандха - заключване на брадичката към гръдната кост. Така прана се насочва към мозъка чрез фината енергийна система.

Шамбхави мудра

Друг важен метод за насочване на прана към предните дялове на мозъка е практиката шамбхави мудра. При нея погледът се съсредоточава в точката между двете вежди. Тази практика е известна още като фиксиране на вниманието в центъра между веждите. Когато се изпълнява шамбхави мудра, прана се насочва мощно към челните дялове на мозъка и ги подхранва.

Кумбхак

За да бъде зареден мозъкът с достатъчно количество прана, пранаяма трябва да се практикува редовно и систематично. Пранаяма не се изчерпва с определен начин на вдишване и издишване. Нейната същност е кумбхака - задържането на дишането. Вдишването и издишването са само подготвителните етапи на процеса. Във всички древни йогийски текстове именно кумбхака е възхвалявана като най-съществената част на пранаяма, а съвременната наука потвърждава значението ѝ.

Задържането на дишането се извършва в два момента. Първият е след пълно вдишване, когато въздухът се задържа в белите дробове. Вторият е след пълно издишване, когато дишането се задържа при празни бели дробове. И двата вида кумбхака са изключително важни и притежават силата постепенно да подмладяват и обновяват целия мозък.

Целта на пранаяма

Мрежата от кръвоносни съдове, по която циркулира кръвта, не е просто система от кухи тръбички. Тя също генерира и разпределя прана. Докато кръвта преминава през съдовете, те се зареждат и поляризират, сякаш цялата артериална и венозна система се намагнетизира. И както движението на водата произвежда хидроелектрическа енергия, така движението на кръвта създава биомагнитно поле. Благодарение на него прана шакти, жизнената сила, достига и оживотворява и най-отдалечените клетки и тъкани на организма.

В тялото циркулира определено количество прана, което поддържа настоящото ни здравословно състояние. Целта на пранаяма обаче е съзнателно да увеличи тази жизнена енергия и така повишеното количество прана да бъде насочено към висшите мозъчни центрове чрез мозъчните кръвоносни съдове и цереброспиналната течност, за да облее и подхрани „спящите“ центрове на мозъка. Така пранаяма води активира и пробужда латентните способности на лявото и дясното мозъчно полукълбо и повишава нивото на съзнанието.