Духът на Коледа

Свами Ниранджанананда Сарасвати

Коледа е време да се празнуват две неща: раждането на Исус и проявяването на Христовото съзнание. Исус е бил човек, а Христовото съзнание е бил духът, който се е проявил в него. Вие сте човек, имате тяло и сте ограничени от сетивата и умът, но във вас има и жизнена сила, енергия, динамизъм, която е външен или физически израз на духа. Tази сила в езотеричната терминология се определя като Божествено съзнание или Христово съзнание.

Както съществува развитие и еволюция на физическото тяло от раждането до зрелостта, до старостта и до смъртта, така и нашето съзнание еволюира. Eволюцията на съзнанието достига своята кулминация в Христовото съзнание. Христовото съзнание е съзнание, което e връзка с Божествената същност, съзнание което е цялостно, а не разделено на части. Понастоящем нивото на съзнание не е цялостно, нямаме представа и осъзнаване за това, което се случва на несъзнателно ниво. Имаме само бегла идея за подсъзнателното поле на съзнанието ни и частично разбиране за съзнателното поле. Така че съзнанието ни е разделено и нямаме цялостно разбиране какво се случва там.

Христовото съзнание и туря състояние

Има и друго съзнание, обаче, цялостното съзнание, което йогите наричат туря състояние. Христовото съзнание в християнството, е  туря съзнанието, за което говорят йогите. Какво всъщност представлява духът? Каква е разликата между духа и съзнанието? Те са проява на една и съща сила, на една и съща енергия. Когато има вълнение в едно езеро, водата се набраздява, но когато водата се успокои, може да видите всяко отражение в нея. Нецялостното съзнание е като набраздената повърхност на езерото, тогава просто си правим заключения, без да можем ясно да видим ясно нещата. Спокойното езеро представлява туря съзнанието или Христовото съзнание.

Днес отбелязваме две важни събития – раждането на Исус, който е бил син на Мария и Йозеф, и появата на Христовото съзнание или състоянието туря, което представлява концепцията за Божия син – Ишвара анш джива авинаши. Концепцията за Божия син е представена и в „Рамаяна“, и в „Бхагавад Гита“, съществува и във всички останали писания, свързани с духовния живот. Ние трябва да се свържем с този единен дух. Хората го правят по различни начини. Както в израза „Всички пътища водят към Рим”, пътища е в множествено число, не в единствено. Всеки сам избира пътя,  според нивото на собствената си еволюция.

Пътуване към духа

Не говоря за християнската теология, обяснявам духовните измерения на духа. Еволюцията на духа е продължителна, това е непрестанно пътешествие. Пътуването приключва едва тогава, когато достигнем целта си. Човек не може в началото да изпита цялостното съзнание, в началото може да изпита само проявената страна на съзнанието, която е умът. Човек трябва да започне да работи с ума, да го пречиства, да го трансформира, за да съумее да види съзнанието. Умът е първата бариера, която трябва да се преодолее. Едва тогава съзнанието може да се реализира.

Въпреки че психолозите, психиатрите и психоаналитиците говорят за съзнание, подсъзнание и несъзнание, в действителност тези термини не означават нищо, защото те говорят за съзнателен ум, подсъзнателен ум, несъзнателен ум, т.е. връзката е само с ума. Затова когато казват „Аз съм съзнателен“, това не означава нищо, това е плод на въображението.

Терминът съзнание е свързан със знанието и опитността на вътрешната същност, свабхава. Терминът ум е свързан с аспекта на съзнанието, който взаймодейства в проявения свят. Частите на ума – манас, читта, ахамкара (егото), будхи (интелекта),  са само елементи от съзнанието, така както ръцете, краката, главата са част от тялото и не могат да съществуват поотделно.  Ако отделите главата от тялото, какво ще се случи? Ако отделите ръцете или краката от тялото, какво ще се случи? И ако разделите тялото, какво ще се случи? Въпреки че отделните части са самостоятелни, те нямат никаква самостоятелна функция. По същия начин, въпреки че умът е познат като продължение, като проявената страна на съзнанието, не можем да възприемем истинското съзнание, свабхава, вътрешната същност, докато не овладеем ума.

Откриване на връзката между съзнанието и духа 

Във всички традиции от миналото еволюирането на мисълта се изразява във виждането, в преживяването на връзката на ума с външния свят, в изявата на ума в света, която трябва да се трансформира така, че да се прояви това качество на ума, свабхава, вътрешната същност, съзнанието. Щом веднъж съзнанието се идентифицира с природата на творението, тогава тази връзка е преоткрита. Есенцията е открита вътре в съзнанието и тази есенция е божествената искра.

Има разлика между водата в океана и водата в река или езеро. Водата в океана има различни качества от тази в реката, макар и двете да са определени като вода, H2O. Във всяко от местата качеството на водата е различно. Защо океанът е солен? Откъде идва тази сол? Защо реките и езерата не са солени? Защо съществува тази разлика, щом останалите компоненти на водата са същите? Ако откриете каква е причината за това, тогава ще намерите отговор и на въпросите, свързани с живота.

Връзката между съзнанието и духа е есенцията – H2O. Есенцията е там, но когато е свързана с различни обекти на сътворението – време, пространство и материя – възприемането на духа и възприемането на съзнанието се променят. Само неколцина в света са успели чрез собствени усилия да реализират съзнанието и няколко от тези неколцина са успели да изживеят Божественото съзнание.

Ние принадлежим към първата категория хора – които се борят с ума, борят се да трансформират възприятията и проявленията на ума, стремят се да открият хармония или баланс между ума и сърцето, будхи и бхавана, логиката и чувствата. Това е нашето ниво. Тези хора, които са успели да отидат отвъд ума, казват че логиката не съществува отвъд ума, само чувствата остават там. Съзнанието е поле на чувствата, но не чувствата на радост, щастие, любов, състрадание и мир, които изживяваме чрез ума. Чувствата на съзнанието са от различно естество и не могат да бъдат обяснени или дефинирани. Чувствата, които изразяваме, са индикация, бегло проявление на истинските неща, които предстои да изживеем някой ден. Когато веднъж изживеем  трансформиращи, трансцедентални усещания, всяка клетка и атом на тялото ни се реализират, всяка клетка и атом се превръщат в светлина.

В духовния живот идва време за почивка, но това се случва само когато сме достигнали нашата цел. „Гората е красива, тъмна и дълбока, но аз имам още много да извървя преди да заспя.” Това показва пътуването на духа - от ума към съзнанието, от съзнанието към реализирането на универсалната връзка. Тази универсална връзка е връзката на Христовото съзнание, или състоянието туря.

Садхана  за трансформиране на ума 

Христос е живял преди 2000 години. Защо все още си спомняме за неговото рождение? Не защото Христос е създал християнството. Християнството е основано в Рим, не във Витлеем или Йерусалим. Този, който е дал началото на християнската система, е свети Петър. Учението на Христос, на Исус, което е съществувало много преди да се роди християнството, е било много просто. Ако трябва да изразим Христовото учение на съвременен език, то би звучало така, „Живей за другите, за да облекчиш тяхното страдание и да ги свържеш с техния изначален източник, Бог.” Така накратко би звучало учението на Христос и това е най-важното средство, с което да се трансформира човешкия ум.

Кой живее за другите хора? Днес ние сме толкова себецентрирани, че забравяме за страданието на другите, ние сме твърде вкопчени в собствените си конфликти и проблеми. Да се свържем с Бог, с първоизточника, става една далечна реалност в живота ни. Но ако се замислим как да реализираме тези три важни напътствия на Христос, тогава ние наистина ставаме християни по сърце и дух; ставаме истински йоги по сърце и дух; ставаме истински човешки същества в действията и мислите си.

Тази форма на садхана трябва да следваме, за да станем истински хора. Ние наричаме себе си човеци, но това е само социален етикет. В действителност сме различни. Какви са качествата на човешкото същество? Какво ни определя като такива? Мисленето не е качество на човека, мисленето е процес на интелекта, на интелигентността. Интелектът не ни определя като хора, защото същият този интелект, използван по неправилен начин, може да ни превърне в демони.

Духът е отвъд ума

Това, което ни прави наистина хора, е знанието за връзката, невидимата нишка, която свързва индивидуалното и трансцеденталното, Божественото, способността да видим тази връзка във всичко и всеки. Разрушителните мисли от типа „Аз съм нещо повече от останалите” или „Аз съм посредствен”, „Аз знам повече” или „Аз знам по-малко” – всичко това са игри на егото. Ако си мисля че превъзхождам другите, това е моето его, което си играе с мен. Ако се чувствам по-нисш от останалите, отново егото си играе с мен. Ако се мисля за знаещ - това пак е моето его, а ако се мисля за глупав – това е егото. Глупав във връзка с какво? Знаещ във връзка с какво? Дали докторската степен е доказателство за знания, само защото сте препълнили ума си с различни идеи и концепции, някои от които са оправдани и обогатяващи, а други не толкова?

Човешкото изживяване е отвъд егото. Трябва да разберете тази концепция от гледна точка на ума, съзнанието и духа. Интелектът, знанието и възприемането – всички те са свързани с измерението на ума. Разбирането ви за вас самите или това, кои сте вие, е свързано с измерението на ума. Но умът трябва да умре, за да може да се роди съзнанието. Исус трябваше да умре, за да възкръсне Христос. Исус е умрял на кръста и след три дни Христос се е появил от пещерата. Христос е бил този, който се е възнесъл на небесата, не Исус. Христос се е възнесъл. Затова умът, който е свързан със светското, трябва да умре, за да възкръсне съзнанието. Следователно никакво количество мъдрост, знание, интелигентост или личностно осъзнаване няма да ни донесе изживяване на съзнанието или духа. Щом веднъж сте реализирали духа, тогава духът е единен.

Универсална връзка 

От петте елемента на този свят, има един, който свързва всеки един индивид с другите. Този елемент е въздуха. Кой знае, може би въздухът, който вдишваме в този момент, е същият, който е издишал Христос преди две хиляди години? Може би е същият, който е издишал Кришна преди пет хиляди години. Въздухът е този, който ни свързва всички заедно, в глобален план. И както в това измерение въздухът е връзката, така в други измерения, по-висши от нашето, тази връзка е духът.

Ние считаме духа за нещо уникално за всеки от нас. Може би той е като способността на всеки да диша. Начинът, по който дишаме, е уникален, а въздухът е универсален. По подобен начин нашето преживяване на духа може да е индивидуално, но съществува универсална връзка. Затова твърдението „Моят отец и аз сме едно”, означава, че индивидуалното Аз и универсалният дух, духът, който изживяваме в себе си, и духът, който е в цялото проявено и непроявено творение, са едно. Така и мисълта Ахам Брахмасми, „Аз съм универсалният дух”, е мисъл на хора, които са имали ясно виждане за духа.

Като част от нашата садхана в живота трябва да опитаме, може би не веднага, но с течение на времето, да се издигнем отвъд ума. Умът е силата, която ограничава изразяването ни, която ограничава участието ни в живота и пречи то да бъде хомогенно, цялостно и еволюиращо. Заради това ограничение, което е оковата на мая, творението, осъзнаваме себе си като отделна индивидуалност. Мая ни кара да вярваме в своята уникалност. Но същата мая е като покривало върху светеща електрическа крушка.

Историите в Библията съдържат в себе си концепциите на йога и тантра. Отварянето на седемте врати, премахването на седемте завеси се отнася към седемте чакри. С всяка премахната завеса, с всяка отворена врата, засиява все повече светлина. Ако покриете 1000 вата халогенна лампа със седем чаршафа, един над друг, каква сила или интензитет на светлината ще видите? За да може да видите реалната светлина, трябва да премахнете покривалата. Завесите, за които се говори в Библията, символизират седемте чакри. Трябва да отворите чакрите и тогава в сахасрара ще изживеете чистата светлина. Това е само един пример от текстовете в Библията. Тези примери посочват процеса на тантра и процеса на йога.

Развиване на простота, невинност, яснота и състрадание

Исус е познавал практиките и философията на йога и тантра. Хората много бавно започват да откриват дълбочината на християнското учение. То е бхакти, преданост, морални ценности, смесени с йога и тантра концепции по такъв начин, че представят духовните измерения на човешката трансформация чрез следване пътя на отдадеността и изграждането на човешкия характер. Исус е познавал ученията на йога и тантра. Той е учил йога и тантра не под формата на асана, пранаяма, йога нидра и медитация, а като метод с който да познаем висшата реалност, която съществува във всеки един от нас.

Всяко учение съдържа в себе си две основни идеи: целта, която трябва да следвате и методите, с които да постигнете целта. Ако говорите за целта без методите на постигането – това е само философия. Ако говорите само за процеса, без да има цел – това е система. Но когато обедините двете – това е садхана, процес на трансформиране. В ученията на Христос ние виждаме садхана. Но той е говорил на много прост език. По негово време хората не са пътували по света с университетски дипломи. Тогавашните хора са били по-чисти и семпли. Христос е говорил на техния език, вдъхновявал ги е да развиват простота, невинност, чистота на ума и състрадание към другите. В контекста на днешното съвремие трябва да разберем тези концепции във връзка с настоящия ни живот. Когато се опитаме да направим това – това е йога, процесът, който води към единение.

Моята цел не е да говоря за историята на християнството, а да ви накарам да осъзнете духа, с който трябва да се  свържем, за да станем истински човешки същества. Само тогава нашите ограничения, грешки, грехове ще изчезнат. Докато не сме истински хора, винаги ще носим теглото на кръста, а той е много тежък. Трябва да осъзнаем живота си и да видим колко много товар носим със себе си – нашите несигурности, страхове, комплекси, ограничения, желания, привързаности и всички други прояви на ума, които ни засягат, като омраза, гняв, ревност и раздразнение. Всички тези неща имат значение за нас, нали? Така че ние носим тежест на раменете си и изглежда сякаш този товар нараства с всеки изминал ден. Хората казват: „Христос умря на кръста заради нашите грехове.” Да, това са нашите грехове. Това са греховете срещу човечността. Той умря, за да ни накара да осъзнаем, че е необходимо да положим определени усилия, за да премахнем товара от гърба си.

Определете приоритетите на духовния си живот

Довечера, когато отидете да си легнете, не заспивайте веднага, а помислете за 10-15 минути и определете приоритетите на духовния си живот. Както определяте приоритетите за материалния си живот, задоволяването на нуждите и желанията си, така сега определете приоритетите на духовния си живот. Какво искате да видите в себе си? Не мислете за най-висшето в живота, то е невъзможно към този момент. Не се опитвайте да достигнете слънцето, това е невъзможно. Колкото сте по-близо до слънцето, толкова по-горещо става и може да изгорите, без да остане и следа от вас, без да остане и един атом от тялото ви. 

Определете приоритетите на духовния си живот. Няма да ви давам предложения,  сами трябва да ги откриете за себе си. Всеки от вас трябва да направи избор на една достижима и реална цел. Не избирайте абстрактни идеи като например „ Аз ще бъда добър човек”. Добър по отношение на какво? Също както времето е относително, така и доброто и лошото са относителни понятия. Помислете за нещо конкретно към което да се стремите, за което да таите надежди и което да постигнете в живота си. Опитайте се да разберете духовността от практическа гледна точка, защото истински духовният живот променя и материалния.

Трябва да обмислите духовното пътешествие, в което искате да се впуснете, и което много от вас мислят, че вече са предприели. Направете го от една земна перспектива, без твърде много философски фантазии. И когато решите: „Добре, това ще е моята първа стъпка по духовния път”, тогава може да си легнете и да заспите. Ако искате да се свържете с духа на Коледа, направете го. За християните това е Христово време, а за йогите - туря време.

Сатсанг от 24 декември 1999 г., Ганга Даршан, Мунгир

Материалът е преведен на български от списание “Yoga”, онлайн версия, публикувана в сайта www.yogamag.net на Бихарската школа по йога (Bihar School of Yoga), гр. Мунгир, Индия.