Ямите и ниямите - основа на йогийския начин на живот

„Ямите и ниямите са като ножици, които могат да подрязват и оформят дървото на живота и ума, за да расте право, силно, да дава сянка и изобилие от плодове.“ – Свами Ниранджанананда

Въведение в яма и нияма

Раджа йога започва с яма и нияма, тъй като това са първите две стъпки по пътя на ащанга йога. Във ведическата традиция има повече от пет ями и пет ниями, но мъдрецът Патанджали избира пет от всяка като най-съществени за управление на ума и личността в подготовката за медитация. Той поставя яма и нияма като първите компоненти на йога, защото именно тогава започваме да подобряваме поведението на ума.

Ямите  и ниямите формират основата на йогийския начин на живот. Те допълват другите видове йога (хатха, карма, бхакти, гяна), и когато започнем да ги живеем, влизаме в състояние на медитативно осъзнаване, което е постоянно и непрекъснато, а не моментно. Тази последователност и ред трябва да прилагаме в живота си.

„Именно в този момент ще престанете да сте просто практикуващи йога и ще станете йоги. За да станете йоги, се нуждаете от конкретно обучение в мелницата на яма и нияма, за да се подготвите за медитация. Това е подходът, който трябва да възприемем, за да практикуваме йога в днешно време.“ – Свами Ниранджанананда

Ямите и ниямите не трябва да се разглеждат като морални учения – това е често срещана грешка. Те са самоналожени дисциплини и изискват зрял човек и сериозен търсач на истината. Ямите и ниямите управляват нашата тамастична и раджастична природа, а от друга страна, те са естествено и спонтанно изражение на сатвична личност.

Ями - определение

Ямите са първият компонент на бахиранга йога (външната йога) от раджа йога. Ямите са външни дисциплини или йогийски практики на себеконтрол, чиято цел е да отслабят негативните черти на ума, да внесат добродетели и да засилят положителните ни качества. Ямите са самоналожени правила и наблюдения, които предполагат както въздържане от нисшата природа, така и развитие на добродетели.

Думата яма означава „да задържаш“, „да управляваш“, „да променяш“. Яма е нещо, което е задържано и управлявано от ума. Практикуването на яма означава да променим негативното ментално поведение и да задържим положителното. Ямите са процес на трансформация на обикновеното поведение в по-хармонично и възвишено. Когато новото поведение се вкорени и стане трайна част от личността, това се нарича яма.

Петте ями са:

1. Ахимса – ненасилие

2. Сатя – истинност

3. Астея – честност (неприсвояване)

4. Апариграха – непривързаност, необсебване

5. Брахмачария – умствена устойчивост, установяване в по-висшата природа.

Промяна на умствените наклонности

Умът на човека работи по определен модел. В Бхагавад Гита (2:62–63) Шри Кришна описва психическия процес и последствията от привързаността към обекти на сетивата:

„Когато човек мисли за обекти, възниква привързаност към тях;
от привързаност се ражда желание; от желание – гняв.
От гнева идва заблуда; от заблуда – загуба на паметта;
от загуба на паметта – унищожаване на разума;
а от унищожаване на разума – пълна разруха.“

Кришна казва, че с гледането започва желание, което води до мотивация и агресия, за да се удовлетвори ума. Това обърква съзнанието и отнема способността за преценка. Интелектът отстъпва и човек става подвластен на капризите на ума.

Ямите са основата на йогийската практика – без тях няма духовен напредък. Когато приемем петте ями и ги внедрим здраво в ума си, ще променим възприятието си за живота. Те укротяват ума и освобождават Себето от робството на сетивата. С ямите можем да направим мислите, речта и живота си праведни.

Ахимса – ненасилие

Ахимса означава неагресивна природа, ненасилие, неувреждане. Това е първата яма и предполага, че не трябва да вредим на никое живо същество с мисли, думи или действия. В пълната си форма, ахимса означава отсъствие на всякаква негативност в личността.

Агресията и страхът са две страни на една и съща монета. Страхът често съпътства насилието – агресивните хора често са дълбоко уплашени. Сдържането на агресивната природа води до премахване на страха.

Химса обикновено се превежда като насилие, а ахимса – като ненасилие. Тук се има предвид агресивността, свързана с желание и страст, която трябва да бъде овладяна. Да се избавим от всякакви форми на агресия в поведение, реч и мисъл – това е ахимса.

Ахимса включва и грижата за околната среда. Истинска екология означава да приложим ахимса към природата. Използването на пластмаса, ненужното строителство, изсичането на гори и насилието над животни – всичко това е форма на химса. Дори вегетарианството се разглежда от някои като част от ахимса.

Насилие също така е и отричането на себе си – гняв, раздразнение, гордост, грубост, депресия, омраза, нехаресване на себе си. Ако можем да приемем и обичаме себе си такива, каквито сме, ще можем да приемем и обичаме и другите.

Негативните и агресивни мисли не само създават лоша карма и негативни реакции от другите, но и произвеждат вредни химикали в тялото и ума. Начинът на живот, основаващ се на ненасилие, е пряк път към мир, удовлетворение и щастие. Когато разберем, че вредейки на другите вредим и на себе си, започваме да се спасяваме от разрушението – външно и вътрешно.

Как да се справим с агресията?

Трябва да осъзнаем химса – първата стъпка е наблюдение на собственото агресивно поведение. Когато възникнат мисли на омраза, гняв, гордост – трябва да ги управляваме чрез ахимса. Първо – да намалим интензитета им. После – да се въздържаме от вреда, а накрая – дори да правим добрини. Чрез ахимса култивираме състрадание и любов.

Агресивното поведение е тамасично и раджасично. То нарушава вътрешния мир. Когато преодолеем агресията, се свързваме с първото усещане за мир в живота. Плодът на ахимса е спокойствието на ума.

Сатя – истинност

Сатя е втората яма – истинност. Истината е състояние на ума, чрез което човек се освобождава от лицемерие и преструвки, от тревожност и вина и изпитва вътрешен мир. Според Йога Сутра, ако следваш пътя на сатя, развиваш божествен интелект – пара буддхи, чрез който виждаш по-голямата картина.

Тя също така помага за преодоляване на лицемерието, което всеки проявява от време на време. Слагаме маски и различни образи, за да се скрием от реалната ситуация и се представяме за някой друг, а не за такива, каквито сме всъщност. Крием емоциите си, очакванията, желанията и чувствата си. Често ги подтискаме, но понякога и ги преувеличаваме, променяме или изкривяваме, и така никога не опознаваме истинската си същност.

Лицемерието, преструвките, вината и комплексите за малоценност могат да бъдат премахнати чрез практикуването на сатя. Това са воалите, които покриват истинското ни „Аз“. За да се освободим и станем естествени и чисти като дете, е необходима практиката на истината. Сатя е инструмент, чрез който умственото поведение може да бъде усъвършенствано, а завесата, покриваща яснотата и мъдростта, присъщи на всеки човек, може да бъде премахната.

Следвайки сатя, човек придобива божествен интелект, а силата на истината е светлина. Истината обаче не е нещо лесно. Да познаеш истината за самия себе си не е лесно и често води до чувство на вина и комплекс за малоценност. Да изричаш истината за другите често води до вражда и обиди. Самото изговаряне на истината не е същинската сатя. Сатя е много по-фина и дълбока от думите. Истината се преживява вътрешно. Човек трябва да бъде истинен пред себе си, а не просто да казва истината директно. Да изречеш истина, която ще нарани чувствата на другия, не е сатя. Истинността в речта трябва да се съчетае с ахимса (ненасилие) и думите трябва да бъдат приятни и вдъхновяващи.

Садханата на сатя е правилният начин на живот. Да живееш в сатя означава да живееш в съзвучие със своята същност. Това е фината настройка към чистата ни природа. Всяко действие трябва да е в съответствие с това, което говорим, а речта – в съответствие с нашите мисли. Обикновено хората мислят едно, казват друго и правят трето. Най-важното е истинското и чисто намерение зад действията. Свами Шивананда казва, че Бог гледа намерението на деятеля.

Сатя води до себеприемане. Когато човек е свободен от лицемерие, преструвки и вина, когато не носи маски – животът вече не е в тъмнина, а e светлина. Тогава човек може да практикува истината. Истината е преживяване на освободено състояние на ума. Истинският човек е свободен от тревоги и безпокойства. Той има чиста съвест и спокоен ум.

Астея – честност

Следващата яма е честността или астея. Астея обикновено се превежда като "не кради". Тя означава липса на желание да притежаваме неща, които не ни принадлежат. Също така означава да не вземаме нищо, което не ни е дадено — дори едно цвете в парка, дори шапка, намерена на улицата. Това е пълна честност в думи, мисли и действия. Некраденето не се отнася само до материални обекти. Хората често „крадат“ идеи, чуждо време, енергия, стил, думи, възможности и други – постоянно.

Някои примери за липса на астея: живот с дългове и кредити не съответства на астея; ако говорим прекалено много и не оставяме другите да се изразят; присвояването на чужда идея – нещо често срещано в бизнес средите; карането на другите да ни чакат постоянно, хроничното закъснение…

Хората желаят това, което другите имат. Искат различен цвят на косата, друг модел кола, работата на някой друг, дома на съседа... Вместо да осъзнаят какво имат в живота, те виждат само какво им липсва. Идентифицират се с „бедното аз“ и се фокусират върху „щастливото ти“. Това е негативна черта на човешката природа, която се проявява под формата на алчност, завист, ревност. Завистта води до неудовлетвореност и е сигурен начин да изгубим радостта и спокойствието на ума. Астея е също така управление на желанията. Тя е приемане на това къде се намираме, какви сме, какво имаме и кои сме. Тази практика води до дълбоко разбиране на законите на живота и приемане на живота такъв, какъвто е. По този начин в живота ни се появява усещане за мир и удовлетворение.

Астея, честността, е външната проява на истината. Честността, или искреността, носи в себе си простота и чистота, които се проявяват във външния ни живот. Коренът на кражбата е желанието, тришна — жаждата за удовлетворяване на желанията. Човек има желания, които трудно могат да бъдат удовлетворени, а отношението му към живота е насочено към изпълнение на егоистичните му стремежи.

Свами Шивананда е пробудил това качество. Той е бил напълно честен човек — в мисли, думи и действия. Благодарение на това е развил пълно разбиране за природата и поведението на другите хора. Честността е като почистване на огледалото. Тя представлява чист ум, а не лукав ум, и в тази чистота човек може да види себе си отразен като в огледало. Всеки, който е пробудил силата на честността, може ясно да вижда както себе си, така и другите.

Практически насоки за прилагане на астея:

• Осъзнаване на желанията: наблюдавайте и разпознавайте желанията, които ви карат да искате това, което не ви принадлежи.

• Благодарност: фокусирайте се върху това, което имате, вместо върху това, което ви липсва.

• Честност в действията: бъдете честни в думите, мислите и действията си.

• Споделяне: практикувайте щедрост и споделяйте ресурсите си с другите.

Брахмачаря – висше поведение

Обикновено се превежда като целомъдрие или въздържание от сексуална активност. Но брахмачаря не означава сексуално въздържание или живот на ерген. Думата „брахмачаря“ означава висше поведение, по-висше осъзнаване, по-висше възприятие, което трябва да бъде развито отвътре.

Думата брахма идва от санскритския корен брих, който означава да растеш или да се разширяваш, така че брахма означава разширяващата се и еволюираща реалност. Ачара е живот в съответствие с принцип, предписание или философия. Това е живот, съгласуван с принципите на висшата личност, трансценденталното „Аз“ или реалността. Брахмачаря може да се разглежда от три ъгъла: контрол над инстинктите (нисшия ум), установяване в по-висшия ум, съхраняване на енергия.

  Брахмачаря означава контрол над силните пориви, инстинктите. Четирите основни инстинкта за оцеляване са:  ахара (храна), нидра (сън), бхая (страх) и майтуна (сексуалност). Те доминират в съзнанието ни поради нуждата от оцеляване. Прилагането на въздържание в сетивния живот с цел постигане на умствена стабилност е едно от значенията на брахмачаря.

Когато възникне страст или желание, трябва да се направи опит за запазване на вътрешно равновесие. Целта на въздържанието е пречистване на ума и неговото укрепване. От четирите инстинкта сексуалният е най-силен, тъй като е свързан с продължението на живота. Тези пориви са наследство от животинското царство, но чрез йога можем да ги трансформираме в духовна сила.

Всеки може да се възползва от тази практика – тя не е само за напреднали духовно търсещи. Не е нужно човек да живее в постоянно въздържание, но е добре да не бъде роб на инстинктите. Препоръчително е от време на време да се въздържаме от секс – както гладуването е полезно за тялото и ума, така и периодичното сексуално въздържание е здравословно. Не бива да се срамуваме от това.

Практиката обхваща различни нива – от дисциплиниране на сексуалния живот, вярност към партньора, прилагане на умереност в сексуалните отношения, до временно въздържание като духовна практика, без потискане. Това се отнася не само до сексуалния инстинкт, но и до останалите.

Без по-дълбоко разбиране практиката може да доведе до подтискане на естествените пориви. Подтискането не е решение. Да се въздържиш без да подтискаш изисква голямо умение. Не е трудно да избегнеш задоволяване на порива, но е трудно да го премахнеш от ума.

„Духовното значение на брахмачаря е поддържането на баланс между крайностите на аскетизъм и удоволствие. Брахмачаря означава преодоляване на основните инстинкти – страх, сексуално желание, нужда от храна и почивка.“
Свами Нираджанананда

Апариграха – непривързаност към притежанията

Апариграха означава непривързаност към притежанията или справяне с алчността. Обикновено се превежда като въздържание от притежание, отсъствие на стремеж към трупане, опростен живот.

Желанието да притежаваме, да натрупваме, е обща човешка черта. От древни времена хората са водени от стремеж към притежание, без да осъзнават, че заедно с вещите трупат вътрешно напрежение и умствено объркване. Ние постоянно събираме неща, които не ни трябват – книги, които не четем, обувки, които не носим.

Притежанието не се отнася само до вещи, но и до амбиции. Париграха води до безпокойство, неудовлетворение, страх от загуба, гняв, алчност, лъжа, кражба. Апариграха е противоотрова – тя води до мир и удовлетворение. Премахва страха, привързаността, разочарованието, завистта, депресията.

Ключът е да запазим само това, от което имаме реална нужда, и да дадем излишното на другите. Ако имате 10 чифта обувки, подарете един на някого, който няма. По-малкото притежание на материално ниво води до повече вътрешна свобода и щастие – там се намира истинският мир.

„Ако се отъждествявате с нуждите си и се стремите да ги удовлетворите, животът ще бъде по-мек с вас. Ако се отъждествявате с амбициите си и се стремите да ги осъществите, животът ви ще бъде труден.“
Свами Нираджанананда